Знаете ли какво? Майа си отиде! Забравих да ви кажа. Това много ми харесва. Уау, много работа, но наистина не мога да понасям това същество повече. Знам, че всичко е илюзия, за мен; но за всички същества, те не са илюзия. Те са в истинско страдание, болка, тъга, агония, неизразимо нещастие.
Децата могат да дойдат да седнат тук, седнете тук наоколо. Само ми оставете ей толкова място да изляза, защото не съм толкова голяма, така е добре. Елате тук, деца. Деца, ако можете да ме виждате, ако не можете, може да седнете малко по-напред. Седнете където можете. Седнете отпред тук, също става. Аз нямам нужда от толкова много. Всъщност, пазачите са ми отделили повече място. Аз се движа само така, а те се движат от двете страни. Добре. Така става, нали? Можете да ме виждате по-добре, нали? И новопосветените могат също да заемат мястото. Елате тук. Сложете си ги, за да можете да ме слушате. Ако не искате да слушате, също е добре. Имате си вътрешен Учител, ние сме вътрешно свързани. Говорим си вътрешно, това е най-доброто. Всъщност, най-доброто е, ако не ползваме език, защото понякога е много разочароващо да се говори с хората и тогава осъзнавате, че говорите сами на себе си. Никой не слуша.
Добре ли си там? Графиньо. Не си ли добре? Не. Ти си моята графиня. Държа се с теб като с такава. Добре ли си там? Можем ли да говорим? (Да.)
Добре, най-сетне. Господ Махавира чака дълго, дълго време за историята. Отложихме я за дълго, дълго време. Имам толкова много неща, които бих могла да ви кажа, но нямаме много време. В ритрийт, толкова много неща си възвръщам или откривам, но не мога винаги да ви казвам. О, има едни интересни неща. Може всъщност да сте в ритрийт завинаги, знаете ли? Защото вътрешният свят е пълен с интересни неща в сравнение с това, което имаме отвън. За това ние вече говорихме предния път. Новите неща, оставих ги вкъщи в бързината, тъй като съм твърде заета с грижи за всички други. Записала съм толкова много неща по време на ритрийта си, но не съм сигурна дали мога да ви ги кажа. Някои неща за хората, за животните, за много неща. О, Боже мой.
Напоследък, някои от вас ме питаха преди през колко области минавам всеки ден сега, които не мога вече дори да изброя. Не. Толкова много, почти безкрай. Така че, дори понякога, ако имам съобщение от По-Висшите Небеса, като ме предупреждават за нещо или ми казват нещо, трябва да бъде разделено на много части. Защото на всеки две, три секунди минавам през безброй области, а когато преминавам през тях, не мога да говоря. Не мога да общувам вътрешно или външно. Нищо. И после, значи може би имам съобщение, като например: „Не ходи в Новата Земя днес, заради...“ И тогава спира. Трябва да чакам, докато приключа да летя към други райони и тогава се връщам отново. „Заради...“ И после, „Заради какво?“ „Заради този и онзи, и друг проблем.“ и спира. „Какъв проблем?“ „Не може да се знае още.“ Спира. И после отивам до различни области, връщам се отново. „Кажи ми.“ „Бла, бла, бла.“ Спира. Понякога са много предпазващи. Те ми казаха: „Не ходи в еди-си-коя си нова област, защото змиите ще Те ухапят.“ Змии. Аз казах, че нямам лош афинитет със змиите. Не ме е страх от змии. Често съм спасявала змии преди, така че не мисля, че имам лош афинитет с тях, но тогава Те казаха: „Има различни змии. Те са провокирани от...“ Знаете.
Между другото, знаете ли какво? Майа си отиде! Забравих да ви кажа. Това много ми харесва. Уау, много работа, но наистина не мога да понасям това същество повече. Знам, че всичко е илюзия, за мен; но за всички същества, те не са илюзия. Те страдат истински, болка, скръб, агония, неизразимо страдание. И майа винаги се бъркаше в работата ми, също така. Искаше да ме забави, използва кучетата, използва хората, използва всякави неща, само за да ме спре. А веднъж, последния път, я попитах: „Защо направи това? Този път, защо го направи?“ А тя каза: „За да Те убия.“ Да ме убие не отведнъж, а да ме изтощи. Чрез този и онзи проблем. И още нещо, негативната сила също си отиде. Чао-чао! Чудесно! Да! Може би бъдещото поколение ще бъде по-добре от нашето поколение. Много по-леко. Лесно да разбира Истината, лесно да вярва на Истината, лесно да прилага Истината. Още нещо. И кармичната сила си? (Отиде.) Отиде! Чао-чао! За тези три неща се погрижих.
Но забравих, има друг проблем. Отсега нататък, каквото правите, каквото всеки прави, каквото всяко едно същество прави на тази планета, е тяхна лична отговорност. Няма извинения вече. Това е проблемът. Това е един проблем. Преди, майа беше, която подтикваше и създаваше проблеми, и ви примамваше, и ви заблуждаваше и всякакви неща, така че ако направите нещо погрешно, имаше някакво извинение за прошка. Сега, не. Така че, има добра и лоша страна, но на мен ми харесва. Не харесвам тези същества. Но все пак, те не са напълно изчезнали.
Това е началото на една Небесна енергия. Трябваше да започне преди много време. Но бях твърде заета, забравях това същество зад гърба ми през цялото време. То се месеше в работата ми постоянно. Не само ме дърпаше надолу, изморяваше ме, разболяваше ме чрез нещо друго, или искаше да ме убие тук и там, но се намесваше. Като например, както са доброто и злото, дясната и лявата ръка на ангела. Ако кажех: „Харесвам този човек. Мисля, че тя ще бъде добър помощник да ми помага за кучетата ми.“ И незабавно, майа казва: „Не, не.“ И ми разказа всякакви истории за този човек, много, много негативни, много, много лоши. Винаги по този начин, и ме кара да се колебая, разбира се. И дори ако аз исках да взема този човек, се колебаех, първо. Второ, трябваше да проверя дали това, което е казала е вярно или кое беше вярно, и това губеше много от времето ми! Това е, което не ми харесва. Затова ви казвам, че не харесвам това същество. И сега, негативната сила си отиде, майа си отиде, заключени в ада завинаги, поне засега, за дълго, дълго, дълго, дълго, дълго, дълго време. Заключени. Но не благодарете на мен. Аз съм просто главнокомандващият. Благодарете на всички Богове/Богини, на всички Вселенски Същества, които обединиха всичките Си сили; иначе, нямаше да стане. Боговете/Богините в Света-Сянка и Небесата на Света-Сянка са безполезни. Така че, всички са от Първоначалната [Вселена] нагоре.
Един ден, бях толкова ядосана, понеже кучето ми бе толкова болно. И дори се опитах да Му предам сила, енергията и силата си и всичко, Той не можеше да се излекува, и плачеше, а това разбива сърцето ми. И един ден, бях толкова ядосана. Не знам как да пресъздам тази драма отново, но ще се опитам. Седях с кучетата си на пода. И кучето ми плачеше, и аз плачех, и тогава изведнъж толкова побеснях. Казах: „Хей!“ Не беше толкова силно като това; там нямаше микрофон. Аз казах: „Хей, ти. Знам, че няма да отстъпиш, затова сега ще трябва да бъдеш унищожен/а. Съжалявам. Предупреждавам те, за да знаеш преди да ударя.” И така, казах на цялата Вселена. Не мога да го пресъздам, защото сега не съм гневна. Но бях много гръмка, и много агонизираща, и много, много разстроена, и много, много наистина гневна вътрешно. Ако сте ме виждали понякога гневна, може би някои от вас, приятели, о, това е нищо. Това е нищо. Няма дори и нано частица. Бях гневна, там сама с кучето си. Не знам дали мога да го пресъздам. Объркващо е, но като бях гневна, бе различно. Забравих какво казах, но беше много, много силно, много гневно. Забравих какво казах на Боговете Богините с точност. Нещо като нареждане. Казах: „Всички вие, слушайте ме!“ Бях много гневна, по-гръмка и по-гневна от това. „Вие, съберете цялата си сила заедно, всикчи вие, веднага! Унищожете тази майа заради мен. СЕГА!” И тогава, разбира се, Те го направиха. Не отне много време. О, бях изненадана. И повторих три пъти: „Всички вие, съберете цялата сила, концентрирайте я заедно и унищожете майа. И то СЕГА!“ Казах: „СЕГА! СЕГА!“ Три пъти, повторих същото нещо. Но на втория път, Те вече го бяха направили. Третия път аз просто... Вече излизаше от мен, така че просто продължаваше да излиза като влак. Вече излизаше навън, не можех да го спра по средата. Силата ми, гневът ми, енергията ми просто изтичаха и не можех да ги спра, затова просто го направих три пъти. А после Ги попитах: „Готово ли е?“ Те казаха, „Да.“ И всички Те скачаха и цялата вселена, о, безброй същества, дори не можете да видите колко много. Можете само да видите някои отпред, скачат и плачат: „Майа си отиде, майа си отиде, майа си отиде!“ И просто скачаха и плачеха, щастливи, толкова много.
И същото, същото с негативната сила. Но не в същия ден. Не бях помислила за негативната сила. Има също така един дразнещ вид смутител. И онзи ден, няколко дни по-късно, просто се сетих за него. Той направи нещо. Той не е просто едно същество. Това е силата, която той носи със себе си. Също както аз стоя тук, това не съм аз, това е силата, която нося със себе си. Така че, можем да унищожим и съществото, и силата също. Например, ако аз умра, няма ме, може да остане някаква енергия, но нищо повече. Повече нищо не мога да направя. Така че, физическото тяло е много важно. А това същество, то е използвало много физичски тела, за да ме притеснява. Да! Нямате идея. Ако ви кажа всичките истории за това как той върши нещата, о, никога няма да имам достатъчно време да ям, да спя, да медитирам или да ви погледам. Толкова много неща прави той.
И също, негативната сила трябва да бъде премахната, за да бъдат всички същества по-издигнати сега автоматично, и после е по-лесно да се погрижа. Тогава следващото поколение ще бъде много по-добре. Виждате, в нашето поколение, вече има много деца, които се раждат гении и които се раждат телепатично цялостни и имат много специални сили. Понякога показваме това по нашата ТВ, децата са изключителни в наши дни. Но за в бъдеще, повече, по-добри. Така че, може би това, което е казал Нам Са-го, е вярно: „Основите на Небесата ще бъдат положени.“ Основите, не цялостно като на Небесата. Защото все още имаме този ум. Все още имаме тялото, а тялото е програмирано да има желания, да има ненаситност, да има гняв, да има скръб, да има тревоги, всякакви неща. И когато сте на по-ниско ниво, все още следвате инстинктите си, егото си, негативната си склонност, програмирания си вид следи от негативност.
Затова, не е напълно премахнато все още. Понеже вече е наследено; вече е [запечатано] вътрешно в сегашните поколения и вероятно няколко поколения напред, докато всички клетки, ДНК-то, кръвната група, всичко се промени - премахното, пречистено, измито. Но все пак, аз съм много щастлива. Много съм щастлива. Но ще бъде по-добре, разбира се. Дори да имате тези негативни следи в себе си или запечатани в себе си, или хората отвън да ги имат, но мнозинството ще се чувстват много по-леки, по-светли. Повече ще бъдат себе си, по-свободни да мислят, да действат, да организират живота си и да изразяват любовта си към хората около тях, към семействата си, и да го правят по-активно, в състрадание, милосърдие, любов, повече отпреди. Ще видите. Трябват още няколко седмици наистина да усетите ефектът. Също както последния път, когато унищожихме механизма, контролиращия механизъм, отне два месеца, за да има ефект. Този път, ще отнеме може би още няколко седмици, но ще стане. Ще видите промяната, по-големи промени, по-добри промени и ще усетите повече светлина в себе си, по-лесно ще медитирате, по-спокойно. И всичко ще бъде по-добре. Но все пак, бъдете отговорни за действията си отсега нататък. Няма я вече майа да я обвиняваме. Тя е заключена. Остава там. И същото е с всички негативни същности и сили, тези, които управляват негативните склонности на хората, тези, които изкушават хората да вършат лоши неща против волята си. Те дори подтикват кучетата да се бият едно с друго. Дори когато са от едно семейство. Бях бясна заради това. Дъщеря и майка дори. Дъщерята искаше да ухапе майката и я нарани. Това е, което ме вбеси повече. И продължи да кипи, да кипи, докато - бум! В рамките на седмица, унищожих трите най-големи врагове, ваши и мои. Вашият враг е и мой враг.
Наистина. Не мислех, че ще ви го кажа, но после ви казах, нали? Винаги едно и също. Вие, вашите очи, уши, просто продължават да изтеглят разни неща от мен, преди дори да мога да контролирам, преди дори да знам за какво говоря. Твърде зле. Както и да е. Това не са лоши неща. Просто това е, че трябва да бъдем отговорни за себе си отсега нататък. Да контролираме негативните си следи, които са все още останали вътрешно, вътре във всички нас. Имаме негативна и позитивна страна и да използваме позитивната повече отсега нататък. А което е негативно, трябва да знаете, че това не сте вие. Ако мислите нещо погрешно, веднага се поправете, кажете: „Не, това не съм аз! Не съм аз. Това не съм аз. Не го искам това.“ Отървете се от него. Можете да се молите на Боговете/ Богините. Те могат да ви помогнат.
Аз привиках всички от Първоначалната Вселена и също Космическите Същества. И казах: „Вземете назаем сила от мен, ако трябва. Вземете дори от Всемогъщия Запас, от Всемогъщият Запас от Енергия. Вземете ги! Вземете всичко, което ви трябва. Просто идете да унищожите това същество веднага!“ О, Те бяха бързи! Не е както когато ние работим тук, отнема известно време.
Съжалвам, че не го направих по-рано. Може би е тъкмо навреме. По някакъв начин, страданието на моето куче ми помогна. Понеже попитах кучето си: „Защо ухапа майка си този път? Знаеш, че тя ти е майка. Не бива да правиш това. Защо го направи?“ Бях ѝ ядосана. Тя каза: „Не исках. Абсолютно не исках. Просто бях тласната и обградена, притисната от негативна сила.“ Те са просто кучета. Имат сила, разбира се. Имат някаква магическа сила. Имат състрадателна сила. Имат силата на кучетата. Но нищо не се сравнява с това, с негативната сила. Нищо не се сравнява с нея. Дори хората не могат да се преборят с нея, да не говорим за моето малко куче. И така, щях да я накажа, като да не ѝ позволя да ме вижда, да не ѝ давам лакомства, да не ѝ давам закуски. Но тогава, след като тя каза това, и много, много съжаляваше, и се почувства много, много зле, аз казах: „Добре, не се тревожи. Аз ще се справя с това същество. Ще се справя с него. Ти си само жертва. Прощавам ти. Наистина ти прощавам и те обичам.“ И така, прегърнахме се и се сдобрихме. Но тогава аз казах: „Обещавам ви, приятели, наистина ще се погрижа за тази майа и за негативната сила.“ И го направих.
